Отбелязваме 137- та годишнина от Старозагорското въстание с оригинално знаме

В Стара Загора на 28 септември 2012 г./петък/, от 9.30 ч. ще бъде отбелязана 137-та годишнина от Старозагорското въстание през 1875 г. Ученици, преподаватели от СОУ „Васил Левски” и граждани ще поднесат цветя пред „Паметника на Старозагорското въстание” и „Паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов”.

В Регионалния исторически музей се завръща и оригиналното знаме, което са носили участниците в Старозагорското въстание през 1875 година. Това съобщи д-р Елица Цветкова от Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, където знамето бе предадено през януари т.г. за консервация и реставрация. Д-р Цветкова уточни, че не е завършена цялостната процедура, но следва сложна манипулация, която изисква повече време, а няма да го промени забележимо. Знамето е върнато, за да могат да го видят посетителите на музея в Нощта на изкуствата’ 2012 на 28 септември. Веднага след това отново ще бъде преместено в София за довършване на реставрацията, а гаранцията за състоянието му ще бъде 7 години.

Счита се, че цветовете на националния флаг на Република България за пръв път се появяват на знамето, което са носили участниците в Старозагорското въстание през 1875 година. То е било ушито от коприна от техните съпруги. По данни на специалистите, изправеният на задните си крака и увенчан с корона лъв, е изрисуван от Христо Куртев, член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис

Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.

В уречения ден 16 септември обаче се събират твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.

Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество, е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.