Фори Недков: Докато на света има двама души, театър ще има!

Представяме Ви....Христофор Недков. Любимец ни е от спектаклите Записки на един луд, Секс, наркотици и рокендрол, Царицата на Чардаша, Великолепният рогоносец, Двамата веронци, Изобретателната влюбена, Саломе. Същият този Христофор Недков е „и майка и баща” за шестнайсетте млади студианти на Сцена 99. На прага на 50-те си години.....говори за пътя, за изкачването, но и за обръщането назад!

Имаме ли нужда от театър днес и ако да ,как изглежда той?

Татяна Лолова казваше нещо много хубаво: „Докато двама души на света има, театър ще има, единият ще играе, другият ще гледа”. Театърът е в живота ни, той има своя смисъл щом през хилядолетия е оцелял и то в най-тежки времена, в години на война. Така че театърът е живо изкуство, което провокира емоционално зрителите, кара ги по някакъв начин да мислят, доказва им че са хора, защото могат да чувстват. По някакъв начин ги пречиства, дали със сълзи, дали със смях.Тоест те получават едно удоволствие от тази забава, от една разказана история и съпреживяна история с актьорите.

Оставя ли театърът възможност да запечатаме за миг някаква утопия, която преминава?

Да театърът е изкуство на мига, театърът се ражда и умира всяка вечер. Всеки път публиката е различна. Тя е конгломерат от различни хора и в тоя аспект тя винаги създава малко по-друго усещане. Когато се получи така, че публиката е на много близка вълна с това което става на сцената, тогава се получават т. нар. "звездни мигове и звездни спектакли". Те се получават много рядко , но ги има, аз съм ги изпитал-когато се усещаш че политаш, защото това е емоция, това е удоволствие, това е преживяване, което нищо не може да измести, или може би любовта и то само изначалните тръпки.

Кой диалог провокира хората да изберат театъра? Да го изберат пред киното, интернет, пред книгата дори...

Това, че нещата се случват сега, случват се на живо, може да се усети живата емоция. Киното има по-други средства. Освен това трябва да бъдеш голям майстро, за да наложиш зрителската гледна точка през окото на камерата, докато при театъра зрителят може да избира своята гледна точка. Той може да гледа водещия актьор, може да гледа и оценките на другите партньори, втория план, може да затвори очи и само да слуша, но той може да избира гледната си точка. Аз винаги съм казвал, че добрият актьор е един добър манипулатор. Той внушава мисли, манипулира публиката, която е дошла готова, открита, съгласна да и разкажат една приказка.

Кога се случва един спектакъл? Кои са основните принципи и кое е мястото и мигът, в който се случва?

Първо трябва да се събере екип от съмишленици, хубаво е да има добра драматургична основа, хубаво е режисьорът да се разбере с актьорите и да вървят в една посока, да внуши стилистиката, той трябва да издърпа най-доброто от актьорите. Много е важно  да знаят какво искат да кажат с това представление.

Каква е утрешната ти мечта?

Мечта, мечта....както казваше Апостол Карамитев – следващата 10-та роля е мечтата! Не може всяка роля да ти е звездна и прекрасна. Но мечтая да имам хубави роли, защото аз смятам, че моята професия е мисия, смятам, че съм призван - без това да звучи честолюбиво – да помагам на хората, това е моето място и ми се иска съдбата да ми предостави шанс по най-добрия начин да мога да го правя. Това става с хубави, с интересни роли. Разбира се да съм здрав, да имам сили, емоция, заряд, амбиция, нерв да продължавам да работя с хлапетата от Сцена 99, в театър, в киното и както казва Джак Никълсън: Колкото толкова, каквото такова!!