Над 2000 наблюдаваха възстановка на боевете за Стара Загора

публикувано на 30.07.2017 г. | Категория: Общество






Над 2000 жители и гости на града наблюдаваха на мемориалния хълм „Бранителите“ мащабната възстановка на боевете за Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. В нея бяха използвани 6 оръдия – реплики на употребяваните от руската и турската армии през освободителната война преди 140 години. Тогава се е състоял първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската война. Изходът от битката предопределя последвалото развитие на военните действия.

В онзи зноен юлски ден, около 3500 българи в състава на Българското опълчение, с командир легендарния руски генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си. Готови, както свидетелстват историческите източници, да жертват себе си до последната капка кръв.

Боят за Стара Загора спира настъплението към прохода и дава възможност на голяма част от бягащото местно население да се изтегли. Той е предтеча на Шипченската епопея и проправя пътя към национално освобождение. Поради това местните хора наричат хълма „Бранителите“ малката Шипка. Това е и бойното кръщение на Българското опълчение, което показва, че е достойно за святото дело. След боевете градът е изпепелен, избити са общо около 14 500 души в тези последни дни на юли 1877 г. Това нарежда Стара Загора в олтара наравно с героите-мъченици от Априлското въстание.

Край мемориала „Бранителите на Стара Загора“ над 150 активисти от 22 клуба на Националното дружество „Традиция“, облечени в униформи на опълченци и турски аскер, участваха в пресъздаването на драматичните събития. По време на „сражението“ бяха изстреляни над 4 000 халосни патрона, а 200 „пиратки“ наподобиха топовните гърмежи. Във възстановката на боевете и спасяването на Самарското знаме бяха използвани още два коня, реквизит, униформи и т.н. В нея участваха родолюбци от София, Пловдив, Русе, Плевен, Ловеч, Благоевград, Шумен, Ямбол, Казанлък, В. Търново, Панагюрище, с. Баня Панагюрско, Априлци – Троян, Бяла Черк ва, Копривщица, Трявна, Нова Загора и детски клуб „Млад родолюбец“ от Н. Загора и регионален клон 12-ти пехотен Балкански полк Стара Загора и приятели.

Тя беше наблюдавана от представители на общинската и областната администрация, народни представители, общински съветници, делегация от руския град Самара, много граждани и гости на града.

Паметната битка преди 140 г. слага тежък отпечатък върху живота и облика на Стара Загора. Градът - обезлюден, опожарен – е мълчалив свидетел на героизма и трагедията. Той, черпещ животворни сокове от славното минало, гордо се възражда отново и прекланя глава пред саможертвата на борците за свобода.

 

Боят за Стара Загора

 

След форсирането на река Дунав на 15/27 юни 1877 г, руските войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 войници, Източен отряд – 80000 войници и Преден отряд – едва 12000 бойци (командир генерал Йосиф Гурко), в който е включен съставът на Българското опълчение. Предният отряд започва убедително войната – успява да превземе важни градове по пътя си към Балкана. Установен е контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. Пътят за настъпление към широките полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от действията на освободителната войска, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на огромната армия на Сюлейман паша, който по-късно ще извърши същинско военно престъпление, избивайки мирното българско население по пътя си.

На 11 юли/23 юли 1877 г., командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 12/24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „Свети Димитър“ и с изключителна тържественост. Пред събралите се хиляди граждани и цялото духовенство, е отслужен молебен. Основана е Привременна управителна комисия с председател П.Р. Славейков – организатор на първата гражданска власт в Стара Загора.

Междувременно армията на Сюлейман продължава да настъпва към града, като три дни преди битката той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи убежище.

В навечерието на сражението в Стара Загора са разположени 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на около 1,5 км южно от Стара Загора.

Армията на Сюлейман паша настъпва с 41 табора и многобройна артилерия. Сутринта на 19/31 юли е групирана в три колони. Първата атака срещу позициите на опълченците започва с топовни гърмежи и пушечни изстрели около 7 часа. Те отговарят с няколко залпа. От юг напира османската армия.

Около 10 часа генерал Столетов изпраща съобщение до полковник Де Прерадович, в което му заявява, че му поверява защитата на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време вече всички опълченски дружини са на позиция южно от града.

Към обяд, когато положението е почти неудържимо, всички резерви влизат в боя. На помощ не може да се разчита. При това положение, тилът на защитниците е осигурен от множество местни граждани, които се прехвърлят на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкова голям, че по нищо не се различава от този на опълченците.

С напредването на времето, боят се разгорещява все повече и докато опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки тежката ситуация, нито един опълченец не мисли за отстъпление.

Един от най-критичните моменти настъпва, когато османците успяват да се вклинят между 3-та и 5-та дружина. Подполковник Калитин, командир на 3-та дружина, успява да поведе войниците. Врагът не очаква подобна реакция и като по чудо положението временно е спасено. Командирът на 3-а рота, щабс-капитан Попов, макар и ранен, повежда своята войскова част, която дава значителен отпор.

След пладне Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили срещу отбранителните позиции, които, като виждат заплахата от обкръжение нямат избор и започват да отстъпват. Моментът е изключително драматичен и трябва да се действа бързо, за да могат опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, преди частите на Сюлейман паша.

Врагът правилно осъзнава, че моментът е подходящ за по-сериозно настъпление и атакува. Най-жестокият османски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с легендарния си командир подполковник Павел Калитин. Тя, заедно с 1-ва опълченска дружина, трябва да прикрива отстъплението на останалите части от Старозагорския отряд и да осигури възможност за бягство на север на населението на града и хилядите бежанци от Тракия.

Положението на дружината става особено тежко. Битката за Самарското знаме се превръща в истинска касапница. За него загиват мнозина опълченци, покосени от куршуми, както и самият командир на 3-а дружина подполковник Калитин. Знамето, предавано от ръка на ръка и напоено с кръвта на героите, е спасено.

Старозагорският отряд отстъпва по пролома, а изплашените турци почти не го преследват. След като успяват да се изтеглят през тесните и криви улици на Стара Загора и обкръжени от десетки хиляди бежанци, изморените опълченци, с обгорени от барут лица, поемат пътя към Казанлък. Чувайки писъците на жертвите от горящия град, те вървят със стиснати юмруци и зъби. Много от тях изостават от колоната, за да подканват бежанците да се движат преди тях, като взимат децата на ръце.

С навлизането си в Стара Загора войниците на Сюлейман паша избиват хиляди българи от града и селата южно от града, а други, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция.

Градът е опожарен и обезлюден. Мнозина се спасяват с бягство отвъд Балкана, където остават до пролетта на 1878 г. Някои не се завръщат повече в Стара Загора. Съвременници на събитията смятат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за защитата на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се казва: „Ще минат години, и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славнитe защитници на Стара Загора.”

 

 

Други новини

Представиха официално новия директор...

Новият директор на РЗОК Стара Загора д-р Жулиета Здравкова бе представена официално пред екипа, който ще ръководи следващите четири...

Работна среща по българо-швейцарски...

Областният управител Гергана Микова участва днес в работна среща, посветена на реализацията на българо-швейцарския проект...

Нумизматичната изложба представя...

Нумизматичната изложба представя най-новите научни постижения свързани с изследванията за готите и Берое. За пръв път се показват...

Депутатът Донка Симеонова представи...

Депутатът Донка Симеонова представи десет предложения за промяна в учебния процес на министъра на образованието и науката Красимир...

От днес Стара Загора е домакин на...

От днес до 15 декември 2017 г. Стара Загора е домакин на Третата национална седмица на четенето 2017 г. Тя е организирана от Министерството на...

Кметът на Стара Загора призова и...

Грамота и Благодарствен знак за особени заслуги връчи днес кметът Живко Тодоров на Почетния гражданин на Стара Загора Димо Бухчев....

Кметът Живко Тодоров подкрепя...

Днес кметът на Стара Загора Живко Тодоров се срещна с 19-годишната студентка Елеонора Желязкова, която миналата година спечели първа...

Община Стара Загора организира...

Проблемите с подпорната стена и наклонената ограда на Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ ще обсъдят на среща...

Ще проверяват за наличие на незаконно...

Започва проверка на територията на парк „Митрополит Методий Кусев“ в Стара Загора за наличие на незаконно строителство и...

Промяната на БСП на национално ниво...

Целта на БСП в област Стара Загора е спечелване на местните избори и силно представителство в общинските съвети – около това се...

Изложба сценични плакати на полски...

На 29 ноември /сряда/ 2017г. от 18.00ч. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложба „Плакат“ с творби на...

Втора детска площадка дари на Стара...

В североизточната част на парк „Пети октомври“ е изградена и оборудвана нова детска площадка с площ 73 кв.м. Тя е дарение за децата...