100 години от обявяването на Балканската война

Актьорът Стоян Ангелов и сценаристът Ивелин Керанов:Стига ни да чуем на финала „Да живее България!“

„Нямаме право да съдим от ниската си камбанария миналото, не знаем как щяхме да постъпим ако живеехме в онова време...“, настояват старозагорският актьор, който на 5 октомври ще нахлузи ботушите на Фердинанд, за да прочете Манифеста за началото на Бълканската война Стоян Ангелов и сценаристът на най-мащабната до сега възстановка на събитието Ивелин Керанов,

Стоян Ангелов е роден във великотърновското село Иванче на 18 октомври 1948 година, започва професионалната си кариера в ДТ „Константин Кисимов“ през 1970 година, Дип ломира се в някогашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1981-а в специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“. Минал е през сцената на кукления театър в Кърджали, а от 1983-а е неизменен любимец на детската публика в Стара Загора. Изиграл е десетки роли, поставил е 4 постановки на различни сцени, радвали са му се в салоните на театри в Хърватска, Гърция, САЩ. “Помирисал“ е и т журналстиката – като водещ на авторски предавания в някогашното старозагорско радио „Трели“ и местна кабелна телевизия. Ръководел е детска оперета, след пенсионирането си през 2011-а е преподавател по актьорско майсторство в националното училище по музика и сценични изкуства „Христина Морфова“.

Признава, че веднъж в живота си имал „мерак“ за администратор, поканили го за директор на кукления театър в Кърджали, но поставили две условия: да стане член на БКП и да не се...развежда. Не станал партиен член, от родното село бдителен кадровик „издал“, че баща му е напуснал Партия през 1949-а, година след раждането на отрочето. Колкото до второто-бракоразводният процес вече бил на финалната права...

Започваме с уговорката, че няма да търся физически и житейски прилики между него и владетеля, в чийто ботуши и мундир ще трябва да влезе след дни. Вярно имал сини очи и леко гърбав нос, но май дотам спирали общите белези...

- Освен всичко друго аз съм убеден републиканец. Определено смятам, че монархията е излишна или по-скоро не я разбирам.

- И все пак защо Ти, а не някой друг избра режисьорът на предстоящата възстановка на събитията от 5 октомври 1912 година Ивелин Керанов?

Може би трябва да запиташ него? Аз имам своите си обяснения, а той – неговите си съображения. Преди месец ми се обади по телефона и от вратата за краката - така и така, решил съм ти да играеш Фердинанд и не искам да чувам отказ. Познаваме се от десетилетия, играли сме заедно, нищо че той е младо момче спрямо моите години. Ако кажа, че не ме е поблазнила възможността – ще означава да излъжа. После усетих стягането. Та това е един от миговете, в които България стига върха. Обединяват се всички, без значение дали са били бедни или богати, либерали или демократи, умни, прости...От чужбина се завръщат недоучили студенти, доброволците са толкова много, че в складовете няма достатъчно ботуши и част от маршируващите по улиците на Стара Загора са тепали с цървулите. Донякъде се успокоявам, че все пак няма да правим пиеса или филм, а една 45-минутна възстановка на миг от историята на държавата. Публиката няма да търси в образа ми онова, което по принцип се търси, когато си на сцената или пред камерата, а просто достоверност.

- Ако се пренесем в онова време, дали сегашният актьор Стоян Ангелов щеше да се подреди в редиците на доброволците?

Нямам еднозначен отговор на този въпрос. След отвратата, която изпитах към случилото се през последните двадесетина година в България, след като се нагледах на политически измами и прескамбичвания и притичвания от ляво в дясно, много ми е трудно да повярвам че някой по т.нар. Върхове искрено милее за Отечеството. Само че като чета спомените и писмата на живелите тогава откривам, че нещо много яко ги е било „хванало за гърлото“. Защото май няма друг случай в миналото на народите, когато на война да тръгват с гайди и тъпани начело. И майките да кичат калпаците на синовете си със здравец. Защото никъде не откривам мрънканици, напротив, ранените искат по-бързо да се връщат обратно на фронта. И без да чакат дори малко от малко да им заздравеят раните – го правят. Нищо че е върлувала холера, че са мрели като мухи в окопите...Вземи например един исторически образ на Гюро Михалов. Недоумяваме от днешната си камбанарийка защо не е побягнал от огъня, а се е оставил да изгори, а не искаме да разберем, че всъщност той е възприемал повереното му знаме като символ на една възродила се държава. Възродена буквално от нищото, от пепелта на петвековно робство. За да го разбереш това трябва душата ти да го усети. Душата, а не устата, разпенена пред някой микрофон и бълваща националистически лозунги. И се сещам за съдбата на един Македонски от вазовата „Хъшове“- как на финала се гърчи пред едно нищожество., но това е тема за друг разговор, която зачекнем ли кой знае докъде ще стигнем...

- Лесно ли се влиза в кожата на един цар?

Е, като актьор в куклен театър не веднъж съм слагал царствената мантия на плещите си. За последно в „Едип“ играх ролята на Креон, един истински тиран и сатрап. С тази разлика, че онези владетели по принцип са от страната на ...добрите. Но нали затова сме артисти, да влизаме в роля?! Надявам се в случая да ми помогне мъничко фактът, че и аз като Фердинанд не сме изплакали в ...родилен дом. Той се е появил във виенския дворец на австрийски генерал и френска принцеса, а аз бедната селска къща на родителите си. Не стигнало времето да ме откарат с волска каруца до Велико Търново. Това в рамките на шегата, разбира се. Иначе от седмица ровя къде ли не, за да намеря онези „дреболии“, които правят образа. Чета и препрочитам написаното за него, макар в повечето от текстовете на съвремениците му „черното“ да преобладава. И въпреки това започвам да му се възхищавам. Защото не мога да не си дам сметка, че на практика в тогавашна кална и мърлява София пристига за владетел високообразован и умен, едва 26-годишен мъж. Рязко отличаващ се от избралите го за владетел ...потурковци. В кореспонденцията си Фердинанд точно така нарича някогашните ни политици. Безспорно е владеел принципите на макевиализма:да разделяш, да развращаваш и да владееш. Така добре е успял да усети мераците им да управляват в полза на широко отворените си джобове, че е оцелял. Може всякак да го отричаме, но кои сме ние че да съдим?

- Изминали са сто години, предполага се че „виното“ е прекипяло, че няма останали неразкрити подробности от тайните преговори, че истината е вече такава, каквато е била...

Онзи, който иска да разбере историята не трябва да спира до учебниците. Защото в тях е само удобната част от истината. Колцина знаят, че при обявяването на Балканската война в Стара Загора до Фердинанд са двамата му сина Борис и Кирил, но липсва втората му съпруга, принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц...

- Може би случайно, а и все пак започва война, в Стара Загора е разположен Главният щаб на войските, няма нужда съпругата на владетеля да е до него в черквата...

Едва ли, може би отсъствието й може да се обясни с присъствието на една одиозна фигура, на германеца Вайх?!

- Стъпваме в опасно „жълта“ зона...

И няма да продължаваме, защото иначе ще трябва да намесим едни яки чернооки турчета от Хасковско, а те поне в нашия случай са извън полезрението ни. Пък и нали говорим за бъдещата възстановка, а не за хрониките от тогавашната булевардна преса. А аз винаги си повтарям една реплика от роля, в която героят моли публиката да гледа не в краката си, а в ...звездите.

В този момент в разговора се включва актьорът от драматичния театър „Гео Милев“ Ивелин Керанов, който е автор на сценария и режисьор на предстоящата възстановка, поставила си за цел да покаже един от най-сюблимните мигове в историята на България. Всъщност той присъства през цялото време, но се прави на „разсеян“, уж зает с преглеждане на предварителните си „задачки“ към Главния Герой.

- По важното е че в оня ден в черквата „Света Богоридица“ има неколцина изключителни българи. Без които нищо от онова, което се случва през следващите месеци е нямало да бъде същото. Ама ние, щото все препускаме през страниците на историята и нямаме време, изпускаме. Пропускаме простичката истина, че човекът е създаден от пръст и ...слънце.

И те са...

-Ами вземи тогавашния старозагорски метрополит, дядо Методий Кусев.Бунтар по дух, загърнат в расо. Харамия по душа. Или генералите Михаил Савов и Никола Иванов...

- Има един „прескачан“ от хронистите момент от 5 октомври 1912 година- убийството на една старозагорска кадъна, изскочила пред тържествения марш на войската...

- Старицата е носела празни стомни, които искала да строши на кълдъръма, може би за да стори черна магия. Не успява, двама фелдфебели я изпреварват и я съсичат със сабите си, тялото е захвърлено встрани. Описват го неколцина старозагорци, станали свидетели на тази първа жертва на Балканската война. Ако ме питаш дали ще го пресъздадем – трудно ми е да дам еднозначен отговор. По – скоро не. Защото целта ми е да направя не историко-документална възстановка, а художествена, която да бъде препратка от миналото към сегашното време. Искам да чуя с ушите си как армията ни прави поне двеста крачки с набит крак и да видя как на публиката й се разтварят очите и душата.

- Шият ли вече мундира на Фердинанд и ще можете ли да сложите върху гърдите му някой от оригиналните ордени, на които по онова време царят е бил вече носител?

- Днес би трябвало шивачът да е взел мерките на Стоян, колкото до ордените – за съжаление оригиналите не са в България. Но пък получих уверения, че в шествието ще се включи оригинален автомобил от 1912 година, с който владетелят е пристигнал. Но това са подробности от „пейзажа“...

В разговора се включва „позабравеният“ за няколко минути Ангелов-Фердинанд:

- Иска ми се публиката в един момент да викне „Да живее България!“. Но не заради автентичността на ордените и отличията или заради това доколко изпипани са екселбантите на униформите,а защото е усетила величието на онзи миг.

Стане ли това мога да смятам че и аз и останалите колеги, а това ще бъдат около 150 души, професионални актьори, масовка, активисти на клуба „Традиция“, обикновени жители на Стара Загора, сме си свършили работата.

Разговора води Христо Христов